Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Хоризонтални съотношения при дизайн на текст



Тъй като словото е линейно по своята природа, първите задачи, които един типограф трябва да разреши в своята работа с текст, са хоризонталните съотношения, които шрифтът притежава. На първо място това са разстоянията между отделните букви, познати като кернинг (фр. carne – ъгъл). Но тъй като кернингът е свързан по-скоро със създаването на даден шрифт или с прецизирането на графиката при кратки текстове от по няколко думи, тук ще бъдат разгледани проблеми, свързани с хоризонталните особености при употребата на вече готов шрифт в наборен текст.

В предишната статия разгледах един от най-основните еталони за измерване в типографиката – типографския пункт. Там стана ясно, че това е базов еталон, който дефинира вертикален размер, и въпреки минималните различия в неговата употреба, по същество той е абсолютна мерна единица. Или, казано по друг начин, един пункт винаги е равен на определен размер, който може да бъде изразен и с друга мерна единица – пайк, цицеро, инч или милиметър.

По отношение на хоризонталните измервания в типографиката се използва единицата Em (лат. em – буква M). Тя за разлика от пункта е относителна мерна единица, което означава, че зависи от използваната големина на шрифта. Името на Em идва от практиката да се използва ширината на заглавната буква М, като
често погрешно се счита, че 1 em е равно на ширината на M. В действителност заглавната буква M е различна от em, тъй като много зависи от начертанието на шрифта (roman, bold, condensed, extended и др.).

Em се отнася в пропорция 1:1 спрямо използваната големина на шрифта. Тоест, ако използваме текст с размер 12 pt, то и Еm ще се равнява на 12 pt em. По този начин в конструкцията на шрифта имаме базов квадрат, който е основа за всички останали хоризонтални измервания. В практиката Em се дели на 1000 единици, което е достатъчно, за да се дефинират разликите в различните кернингови двойки при създаването на един шрифт. При употребата на шрифта за наборен текст обикновено се вземат геометрични пропорции, като най-често използваните съотношения са М/2, М/3, М/4 и М/5.

Базирани на Em са и няколко стандартизирани хоризонтални ширини на празни пространства. Първото е така нареченото En отстояние (лат. en – буква N) или М/2, погрешно свързвано с ширината на буквата N. Второто е така нареченото „тънко“ отстояние (англ. thin – тънък), което е N/2 или M/4, което се счита за
стандартно отстояние при разделяне на думи. И не на последно място се използва „точково“ отстояние, което се използва при подравняването на цифри в таблици.

Първата реална задача, свързана с хоризонтални съотношения, с която се сблъсква типографът при работата с текст, е разстоянието между думите. Това разстояние е изключително важно за общото
възприемане на текста и пряко влияе върху четимостта на наборния текст. От една страна, то трябва ясно да разграничи отделните думи една от друга, а от друга, да не прекъсва хоризонталната линейност на текста. В същото време това разстояние е в пряка зависимост от подравняването на текста, общата цветност, размера на използвания шрифт и не на последно място езика, който е използван.

Ако се използва текст, който е равнен едностранно, ширината на разстоянията между думите е константна. Тя най-често се равнява на М/4, или, ако е използван текст с големина 12 pt, разстоянието между думите би трябвало да е 3 pt. Ако текстът е двустранно равнен, тогава разстоянието между думите е основният ресурс, който се ползва, за да се компенсира изкуственото подравняване на текста от двете страни. В този случай отстоянието между думите варира, като минималното разстояние се равнява на M/5, а максималното може да достигне и до M/2.

Целия текст можете да прочетете в печатното издание.

 
23.08.2011.
Автор: Pro GR
0 Коментари
Таг :

Шрифтове, Практика, Дизайн

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар