Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Еталони за измерване в типографиката



Всяка мерна система се нуждае от еталон. Така например един акър е площта, която чифт волове могат да изорат за един ден. Нула градуса по Фаренхайт е температурата, при която смес от сол и лед в равни количества започва да се топи. Инчът е равен на ширината на мъжки палец или три овесени зърна разположени едно до друго по дължина.

По същия начин типографиката се нуждае от единица за измерване. Днес, използвайки компютър при работа с текст, често срещаме в интерфейса на програмите съкращението „pt“. То идва от английското „points“, а в България традиционно се употребява неговият немско-руски превод „пункт“ (лат. punctum – точка).

Днес типографският пункт е еталон в типографиката, но това невинаги е било така. Различните размери на използваните шрифтове са били именувани с различни имена. Така например един от най-използваните размери бил наричан „цицеро“ (cicero) поради факта, че с този размер през 1467 година в Северна Италия са били отпечатани за първи път „Писма до близките“ (Epistulae ad familiares) на Марк Тулий Цицерон (Marcus Tullius Cicero).

Първият, който се опитва да измери големината на използваните шрифтове с универсална мерна единица, е френският монах Себастиан Труше (Sebastien Truchet, 1657–1729). По негово време във Франция се използва система, различна от метричната. Еталон за измерване на разстояние в нея е „кралската стъпка“ (pied du roi). Тя се равнявала на 12 „палеца“, като всеки палец се равнявал на 12 „линии“, а всяка линия се равнявала на 12 „пункта“.

Това било система за измерване, която определяла по-скоро съотношенията между различни традиционни дължини, отколкото техни точни стойности. Сравнени със съвременната метрична система дължините на традиционната френска измервателна система имали следните приблизителни стойности:

стъпка (pied du roi) 1
1
≈32,484 cm
палец (pouce) 1/12 1/12 ≈2,707 cm
линия (ligne) 1/12² 1/144 ≈2,256 mm
пункт (point) 1/12³ 1/1728 ≈0,188 mm










През 1737 година френският типограф Пиер Симон Фурние-младши (Pierre-Simon Fournier, 1712–1768) публикува брошура, озаглавена „Таблици с пропорции, които е необходимо да се съблюдават при използването на буквите“ (Tables des Proportions qu’il faut observer entre les caractères). В нея той прави първия сполучлив систематизиран опит за оразмеряване големината на шрифтовете, използвани по онова време.

Фурние определил размера на „типографския пункт“, като 1/12 от широкоизползвания по негово време размер на шрифта „цицеро“. Аналогично той оразмерил съществуващите по това време големини на шрифтове, като определил броя типографски пунктове, на които съответствал всеки един от тях.

В своя „Наръчник по типографика“ (Manuel Typographique), издаден в два тома през 1764 и 1766 година, Фурние предложил като инструмент за измерване на шрифта да бъде използвана измервателна скала, отпечатана върху хартия. Така той създал първия типометър (гр. typos – отпечатък и metreo – измервам). Но скалата не намерила поддръжка у типографите, тъй като с времето хартията изсъхвала и разстоянието между линиите се скъсявало.

През 1770 година парижкият типограф Франсоа Амброаз Дидо (François–Ambroise Didot, 1730–1804) доразвива идеите на Фурние и започва въвеждането на типометрична система, която ползва за основа „кралската стъпка“. Доразвита впоследствие от неговия син Фирмен Дидо (Firmin Didot, 1764–1836), системата става известна с името Дидо.

Един типографски пункт в системата на Дидо се равнявал на 1/6 от „линията“, или на 1/72 от „палеца“. Това било дължина, приблизително равна на 0,376 mm. Традиционният размер „цицеро“ се равнявал на 12 типографски пункта, или 1/6 от „палеца“. Размерът на един от най-употребяваните размери на шрифт станал приблизително равен на 4,512 mm.

Започнала като реформа още по времето на Луи XVI, през 1799 година във Франция била окончателно приета метричната система и „кралската стъпка“ станала точно 9000/27706 метра или приблизително равна на 0,3248 метра. Новосъздаденият типографски стандарт на Дидо бил отменен като несъответстващ на новия еталон за мярка.

И така до 1878 година, когато немският печатар Херман Бертолд (Hermann Berthold, 1831–1904) привежда точката на Дидо в метрично изражение, като успява да измери в 1 метър точно 2660 пункта. Това е и съотношението, което използва в работата си големият швейцарски типограф Ян Чихолд (Jan Tschichold, 1902–1974). Така типографският пункт станал приблизително равен на 0,3759 mm, закръглян в практиката до 0,376 mm.

С тази стъпка Европа вече можела да използва еталон, който да отговаря на наложилата се метрична система. Усъвършенстваната типометрична система била наречена Дидо–Бертолд, или европейска (Cicero) и под тези имена е използвана не само в Германия, но и във Франция, Холандия, Италия, Испания, Русия, България и страните от Източна Европа.

Една от страните, които отхвърлили „революционната“ метрична реформа, била Британската империя, а това определило и избора на младата Америка. И днес САЩ са една от трите държави (заедно с Либерия и Мианма), които все още не са приели разработената през 1960 година Международната система от единици или SI (Le Système International d’Unités). Американците все още измерват разстоянията с традиционната английска стъпка (foot) и палец (inch).

Въпреки това в началото на своето развитие Новият свят също бил повлиян от френските открития в областта на типометриката. Когато през 1785 година американският политик, учен и изобретател Бенджамин Франклин (Benjamin Franklin, 1706–1790) закупува и пренася във Филаделфия оборудване за изработка на шрифтове, в него се съдържат матрици, изработени от сина на Пиер Симон Фурние-младши – създателя на първата успешна типометрична система.

Целия текст можете да прочетете в печатното издание.

 
23.08.2011.
Автор: Pro GR
0 Коментари
Таг :

Шрифтове, Практика

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар