Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

„Доброто лого и качественото уиски имат нещо общо: колкото повече остаряват, толкова по-добри стават“



Интервю с Ненко Атанасов, графичен дизайнер, художник-плакатист, преподавател в катедра „Плакат и визуална комуникация“ в НХА и модул „Плакат и рекламен дизайн“ в НБУ

Съгласен ли си с мнението, че логото е най-изчистената и синтезирана форма в графичния дизайн?

Сходствата във вижданията ни са налице. Вземайки предвид твоето обобщаващо становище за понятието лого, мога да допълня, че освен в графичния дизайн логото е основата на универсалния език във визуалната комуникация като цяло. Бих посочил пиктограмата като фундамент на човешкото общуване още от дълбока древност. Нейната символност и смислова наситеност са причината за възникване на сериозни изследователски науки като хералдиката (за гербовете), вексилологията (за знамената), сфрагистиката и сиглографията (за печатите), фалеристиката (за почетните знаци – медали, ордени, значки) и др.

Трябва ли, според теб, художникът да жертва естетиката за сметка на функционалността при проектирането на едно ново лого?

Между „функционалност“ и „естетика“ бих поставил „баланс“. По своя замисъл и цел логото е рационално. Трябва да е разбираемо, да работи в зависимост от предназначението си и да бъде разпознаваемо. И когато това е изобразено чрез нетрадиционна и красива визия, се получават добрите и запомнящи се резултати.

Какво, според теб, прави логото „социален феномен” в днешната действителност и смяташ ли, че то има функция на социално отговорен посредник между неговия автор и обществото?

Тук бих направил паралел между доброто лого и качественото уиски – колкото повече остаряват, толкова по-добри стават. Свидетели сме на лога на 150 и повече години, да не говорим за родовите гербове и монограми. Разбира се, осъвременяването на визията е от голямо значение – добрият редизайн е задължителен на определен период. Емблематичните промени във времето на лога като Shell, Coca-Cola, Vauxhall и др. са добър пример за това, как едно лого може да има актуално звучене и същевременно да запази традициите си. Без традиции то не може да има своя идентичност и приемственост във времето. Именно в тази приемственост, откривам социалната отговорност на логото като „посредник“, а бих допълнил и „парламентьор“.

Чие е логото – на художника, на възложителя или на потребителите на продукта или услугата, които е предназначено да визуализира?

Извън чисто юридическия аспект, който регламентира интелектуалната собственост над дадено лого, смятам, че и трите страни трябва да претендират за неговото „притежаване“. Чудесно е, когато някоя общност, било то спортна, политическа, културна или друга, се отъждествява с един графичен знак. Със сигурност и възложителят, в повечето случаи притежаващ авторските права, ще изтъкне собствеността на поръчаното логото. Като негов автор художникът винаги възприема създаденото от него произведение за свое.

Предвид „компютърното” време, в което живеем, смяташ ли, че графичният софтуер може да унифицира дизайна на лого и да лиши съвременните образци от уникалност и разпознаваемост?

Компютърът е само един инструмент, който улеснява създаването на графичния дизайн. Винаги съм го възприемал като наследник на „предхождащите“ го моливи, четки, темперни бои и др. Разбира се, днес е немислимо да се работи без тези специализирани техники и софтуер. Уникалността и инвенциите в лого дизайна не зависят от компютърните ефекти и похвати, а от художника, който ги използва. Уеднаквяването и клиширането на някои от съвременните образци се дължи на дилетанти и непрофесионалисти, работещи с графичните програми.

Известно е, че България има традиции и успехи в изкуството на лого дизайна. Смяташ ли, че има приемственост между днешното поколение графични дизайнери и художниците от ранга на Стефан Кънчев?

Стефан Кънчев е неповторим. И приживе, и след смъртта му няма друг като него. Може би той е единственият български графичен дизайнер, безапелационно признат у нас и в чужбина. Въпреки че е символ на приложната графика през ХХ век, високите постижения в българския лого дизайн не са само негово дело. За да говорим за приемственост на традициите, трябва внимателно да се изследва и анализира предходният период. От голямо значение е нашето отношение към предишните поколения и създаденото от тях. Радостен факт е, че вече започнаха да се правят библиографски трудове, проучвания, проекти онлайн и др., които отразяват, съхраняват и оценяват българската приложна графика от ХХ век. Безспорно художественото образование, ерудицията и графичната култура са много важни, но също така и контактът между „млади“ и „стари“ допринася за тази наследственост. Изключвайки самозванците и аматьорите, работещи в нашата сфера, смятам, че при част от днешните колеги може да се говори за приемственост на добрите традиции.

Целия текст можете да прочетете в печатното издание.

Статията е публикувана в брой 6 / 2012.

 
13.01.2012.
Автор: Pro GR
0 Коментари
Таг :

Дизайн, Интервюта

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар