Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Книгоиздаването в България



Интервю–разговор с г-н Веселин Тодоров председател на управителния съвет на Асоциация „Българска книга“

Книгоиздаването (а и не само този бранш) променя начина, по който комуникира със своите клиенти, предлагайки нови начини за достъп до създавания продукт (в случая естествено говорим за книги). Навън нещата се развиват невероятно бързо в посока все по-масовото навлизане на електронните книги в ежедневието на четящия човек. Курс, поет от много издателства и производители на хардуер, които от своя страна предлагат устройства за показване на е-книги. Несъмнено нещата у нас са много по-различни и
голяма част от проблемите в българското книгоиздаване са уникални и „виреят“ само и единствено на местна почва. За да разберем повече за тях, както и за всичко, което се случва в бранша през по-обобщения поглед на Асоциация „Българска книга“, се срещнах с г-н Веселин Тодоров – председател на управителния съвет на Асоциацията.

Г-н Тодоров, кой според Вас е най-големият проблем в книгоиздаването днес и какво трябва да се направи, за да бъде решен?

Веселин Тодоров: За съжаление проблемите са повече от един. Ако започна чисто хронологично, най-старата и неуспешна засега битка е за ДДС върху книгите. Нещата в тази насока вървят с променлив неуспех – например за известен период от време учебниците бяха освободени от ДДС, но от години и те вече се облагат. В момента за съжаление България е една от страните в Европейския съюз с най-висок данък върху книгите по стойност, заедно с Дания. Това са двете държави, при които има пълна ставка.
Разликата между нас и Дания, освен че е една от трите най-богати държави в Европа, е и че парите, получавани от ДДС върху книгите, се умножава по две и получената сума се връща в бранша под формата на финансиране и субсидиране издаването на книги. Така че всъщност в Дания никой не се бори срещи данъка, защото колкото повече се внася, два пъти повече се връща. Във всички останали нормални държави ставката е редуцирана до 6–7%, но има и такива като Англия, Полша и Русия, където тя е 0%.

Разбира се, много голям проблем, както и във всеки друг бизнес, е икономическата криза, която дойде с известно закъснение в нашия бранш. Може би защото продаваме сравнително евтини стоки и през 2008 г. тя нямаше абсолютно никакво отражение, дори първото тримесечие на 2009 г. мина нормално, даже отбеляза ръст спрямо съответните месеци от предходната година. В българското книгоиздаване кризата реално започна от средата на 2009 г. и за съжаление ще продължи поне година след като нашата икономика излезе от кризата. Това се отразява по най-обичайния начин, т.е. намаляване на продажбите – първо, клиентите купуват по-малко, второ, ориентират се към по-евтини книги. За съжаление към момента все още нямаме точни данни, но мога да кажа, че спадът е поне 10% на годишна база. Някои колеги говорят и за спад от 20–25%. Различно е, но положението извън София е много по-зле.

Съществуват и много други нерешени проблеми, като финансирането на библиотеките. В България сумите, които се осигуряваха за обновяване на библиотечните фондове с книги, бяха от порядъка на 2–3 милиона лева годишно. За 2009 г. заложената сума беше 4 милиона лева, но реално не бяха отпуснати никакви пари, което е потресаващо. В Европа отпусканите суми са много по-големи, от порядъка на 10 пъти. Съществуват и стандарти на ЮНЕСКО, където за заложени 0,3–0,5 книги на глава от населението. За България това би означавало 3 милиона книги, закупени от библиотеките на цена от 10 лева, което прави 30 милиона. Ето как и по този параграф в България сме 10 пъти под стандартите.

Тежки са проблемите и с издаването на учебници – много труден разрешителен режим, който се надяваме да бъде облекчен от сегашното правителство. Има позитивни сигнали в това отношение. Издаването на учебници е съпроводено с един от най-тежките разрешителни режими в България – човек започва да се чуди толкова ли са страшни и опасни за живота и здравето на населението. Надяваме се, че нещата в тази насока ще се развиват положително.

Несъмнено има и много други проблеми, но те не са толкова тежки и фатални.

Къде се крие проблемът относно намаляване на ДДС върху книгите, какво пречи това да се случи реално?

Веселин Тодоров: България е правоверният член на Европейския съюз и всички директиви и регламенти се спазват много по-стриктно от която и да е друга европейска държава. Естествено освен за редуциране на ставката за книгите може да се търси същият подход и в други области, като например за лекарствата, за някои храни от първа необходимост. Но този подход е много по-лесен за управляващите – за всички да важи една ставка.

Така или иначе ние сме абсолютно изключение за Европа – 20% е наистина убийствена ставка за всеки, но особено за една културна индустрия, каквото е книгоиздаването. Има бизнес, който е неизбежен и хората не могат да се откажат от неговите услуги, а в областта на театрите, книгите и литературата нещата не са толкова лесни. Поради което ние смятаме, че като най-голямата българска културна индустрия имаме право да претендираме за специални преференции.

Смятате ли, че намаляването на ДДС върху книгите реално ще промени ситуацията? С други думи, очаквате ли по-сериозно търсене на книги, ако бъде направена такава промяна?

Веселин Тодоров: Трудно мога да отговоря на този въпрос с „да“ или „не“, тъй като ни липсва собствен опит. Във всеки случай опитът на Швеция е много показателен – през последните 3–4 години там ДДС върху книгите беше намален драстично. При което оборотите от продажби на книги са се вдигнали значително, т.е. при намаляване на ДДС с 15% от крайните цени, продажбите са се вдигнали с 30% и общият оборот в книжарниците по крайни цени е станал по-голям, отколкото в етапа, в който данъкът е бил по-висок. Така че можем да заявим, че намаляването на данъка гарантира повишаване на оборотите. Със сигурност ще има известно намаляване на цената на книгите – не с пълния размер на ставката, може би с около половина (поне такъв е случаят в Швеция). При такъв вариант, ако приемем, че една книга струва 12 лева, 2 от които са ДДС, след като се премахне данъкът, цената най-вероятно ще бъде 11 лева. Това ще стимулира повече хора да купуват книги, а и ще осигури известен ресурс за книгоиздателите, за да могат да предложат по-добра реклама и действия за насърчаване на четенето. По този начин в бюджета ще влизат повече данъци от другите дейности, свързани с производството на книги, например заплати, така че крайният резултат за бюджета няма да е негативен.

Според данните на НСИ за последните години се наблюдава увеличаване на броя издавани заглавия за сметка на техния тираж, който намалява. Какви са Вашите впечатления и как интерпретирате този резултат?

Веселин Тодоров: Тази тенденция се наблюдава от 1998 година, т.е. от края на предишната голяма криза в нашата икономика. Да се надяваме, че няма да промени курса си драстично вследствие на сегашната икономическа ситуация. Аз очаквам през тази и следващата година броят на издаваните заглавия да се запази. Същевременно наистина има намаляване на тиража на книгите. Това е реален факт, но има известна неточност в статистическите данни, която може да бъде обяснена със закона за депозита. Статистическите данни се вземат от ISBN агенцията, където се декларират новите книги и тиражите, в които са издадени, като в зависимост от тиража, който е деклариран, се определя количеството депозитни бройки, които издателите дават. Това също е един неприятен проблем, не толкова голям като предходните, за които си говорихме, но все пак съществува. България е една от страните с най-голямо количество депозитни бройки.
Това, което ние смятаме за нормално, е да се депозират 2 книги независимо от тиража, докато в България бройката стига до 12, което за някои скъпи заглавия е доста натоварващо. Така че в някаква степен издателите премълчават и прикриват част от тиражите, за да редуцират „подаръците“ към държавата. Обсъждали сме този проблем с библиотеките, включително с Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, където се депозират книгите, и имаме тяхното позитивно отношение, че количеството депозитни бройки трябва да бъде намалено. Опитваме се да убедим Министерството на културата това да се случи. Накратко това е причината да мисля, че статистиката не е съвсем вярна. Действително има намаляване на тиражите, но не толкова драстично, колкото показват статистическите данни. Смятам, че средният тираж на една книга е около 1000, а не 700.

Обществена тайна е, че немалка част от издателите не обявяват реалния тираж на издаваните от тях книги. Дали е възможно ситуацията да бъде променена и дали тази „особеност“ на бранша рефлектира върху хората, създали печатното произведение авторът на книгата, художникът и прочие? Получават ли те реално това, което им се полага?

Веселин Тодоров: Решението е да се фиксира много по-малко количество депозитни бройки. Тогава за издателите няма да има значение какъв тираж обявяват. Прикриването на тиража е формално действие и по никакъв начин не се отразява на хонорарите на автори, художници, дизайнери и т.н. Те се определят на база договори между тях и издателя. Много често в договорите се включва задължение за заплащане на аванс, който е безусловен и не зависи от тиража. В този смисъл обявяването на тиражите не се отразява в изкривяване на плащанията към авторите, не се отразява в данъчните декларации, т.е. фирмите са доста изсветлели и бизнесът е доста прозрачен.

За съжаление през последните години се наблюдава един доста неприятен феномен, а именно навлизането на некомпетентни хора в книгоиздаването. Как влияе това на бранша и има ли АБК стратегия или план за справяне с този сериозен проблем?

Веселин Тодоров: Нашият бранш е много отворен и избягваме да налагаме каквито и да било рестрикции или опити за затварянето му. Създаването на някакъв хипотетичен закон за книгоиздаването или режим за контрол се парира от нашите членове. По този начин ние сме един от най-отворените браншове и не опитваме да налагаме забрани за новопоявяващи се участници. Смятаме, че трябва да има свободен пазар.

Феноменът, който наблюдавате, се дължи на няколко причини. Първо, навлизат автори, които смятат, че сами могат да издадат книгите си. Някои наистина се справят, но повечето подобни случаи завършват с провал. Отвън издаването на книги изглежда тривиално, но когато се задълбочиш, се сблъскваш с множество проблеми – с дизайна, с откриването на добри коректори и редактори, с управлението на процеса на печат, с рекламата, ПР събитията, дистрибутирането до книжарниците, поддържането и следеното на разплащанията и наличностите. Не е никак лесно, но повечето хора го установяват след първия си опит.

От друга страна, в нашия бранш навлизат и чуждестранни издатели, но това невинаги е успешно. Много от тях вече си тръгнаха. Последно едно от най-големите балкански издателства – словенското „Младинска книга“ – прекрати дейността си в България и напусна нашата страна. Имаше и доста други чуждестранни издатели, но се оказа, че им е доста трудно у нас, както и че българските книгоиздатели са доста добри професионалисти и е сложно да се отнеме пазарен дял от тях.

От трета страна, навлизат и хартиени медии (вестници и списания), които започват да издават книги на свои журналисти или автори, с които работят. Общо взето някои го правят успешно.

В крайна сметка ние сме отворен бранш, в нашата асоциация членуват 85 фирми, които са наистина най-големите издатели и търговци и на практика обединяваме всички сериозни играчи, което ни отличава от много други браншови организации.

Г-н Тодоров, нека поговорим и за образованието в сферата. Имате ли директна връзка със специализираните учебни заведения в областта, съдействате ли за стажантски програми? АБК има ли определена стратегия в тази насока?

Веселин Тодоров: Работим, но може би недостатъчно. Самите ние организираме собствени вътрешни семинари, за които каним специалисти не само от областта на книгоиздателския бизнес, но и от сферата на рекламата и полиграфията. Ние имаме определена грижа за подобряване на професионализма вътре в бранша. От друга страна, се опитваме да работим с учебните заведения. Имаме добри контакти с Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“, с Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, разбира се и със СВУБИТ (Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии). Сътрудничеството се изразява и в стажантски програми, като всяко лято някои от студентите стажуват в избрани книгоиздатели, участващи в асоциацията. Организираме и много съвместни семинари. Така че според нас има добри специалисти, които преподават книгоиздаване на добро ниво, от учебните заведения излизат сравнително добри експерти, които може би имат нужда от малко повече практически опит. Гледаме позитивно и ще се опитваме да разширяваме нашето сътрудничество.

В този момент навън, в частност в САЩ, се говори за електронните книги едва ли не като „спасителният пояс“ за книгоиздателите. Несъмнено ситуацията у нас е много различна, но все пак какво е Вашето виждане по въпроса?

Веселин Тодоров: Преди няколко години погледнахме с голям ентусиазъм на електронното книгоиздаване, когато някои от най-големите софтуерни компании в света създадоха първите си професионални платформи за електронно книгоиздаване. Но като че ли тогава не се получи, може би защото в този момент качеството на мониторите не позволяваше продължително четене без вреда за очите, а пък за да мине човек от една технология на друга, той трябва да получи нещо по-добро или най-малкото на същото равнище, а не по-лошо. Няма логика да четем по-калпави книги, били те и електронни, само заради идеята, че са такива. Напоследък има положително развитие в тази посока благодарение на е-мастилото – това е втори опит, който може би ще бъде успешен. В България нещата навлизат почти едновременно, т.е. не мисля, че сме изостанали. Естествено, където има по-голям ресурс и средства, навлизането може да стане по-рано, като под по-рано имам предвид година.

У нас един от големите дистрибутори на електроника – „Плесио“, започна да предлага свой брандиран четец, като заедно с неговата премиера бяха осигурени и книги на български автори в електронен вид за него. Така че и някои издателства започват да работят по въпроса с електронните книги. От една страна, е-книгите могат да бъдат просто текстове в някакъв формат, качени в онлайн пространството. От друга, те могат да бъдат подготвени специално за е-четците с идеята не само да са форматирани по необходимия начин, но и да бъдат защитени, така че да не могат да се четат на произволно устройство. В този смисъл има доста неясноти – е-книгите са добра възможност за развитие, но и огромна опасност.

Целия текст можете да прочетете в печатното издание.

 
23.08.2011.
Автор: Pro GR
0 Коментари
Таг :

Практика, Печат, Интервюта

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар