Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Яна Левиева



В предишното издание на рубриката „Новатори в изкуството“ разказахме за дейността на пловдивската ИК Жанет 45. Този път ще фокусираме вниманието ви върху постиженията на един от творците, без които обликът на това издателство не би могъл да бъде какъвто е.

Разбира се, става въпрос за изданията с дизайнерско участие на Яна Левиева, които са сред най-изящните украшения на родния книжен пазар. Родената в Пловдив през 1967 г. художничка притежава по нещо от интровертната експресивност на Волф Елбрух и лъчезарната простота на рисунките на Квета Пацовска. Отскоро преподава в специалност „Книга и печатна графика“ в НХА, чийто възпитаник е.

Непринудена, но деликатна, Яна, както я наричат студентите ù, като че не се взима много насериозно и почти със сигурност би се почувствала некомфортно от това, да бъде характеризирана като новатор. Онова, което ме кара категорично да я възприемам като „явление“, е свързано с един прост, но неоспорим факт. Макар респектиращо продуктивна и способна на крайно различно поведение в зависимост от типа издание, над което работи, Яна Левиева като художник не може да не бъде разпозната. „ 9 зайци“, „О, Хенри“, „Естествен роман“, „И други истории“, „Единадесет индиански приказки“, „Поезия на планините и водите“, „Юдит“, „Инвентарна книга на социализма“, „Екземпляр по пощата“... Българските читатели помнят името ù, наравно с това на автора на текста, а изданията, оформени от нея се превръщат в събитие. Случва се дори немислимото за нашата, страдаща от духовна недостатъчност действителност — книгите биват търсени и купувани изключително заради дизайна. При оценяването им вечният въпрос за това, доколко художникът в едно печатно издание може да си позволи да бъде съавтор или дори автор, или трябва да остане „просто изпълнител“ не стои. Произведенията на Яна Левиева ни изпълват с благодарност към таланта ù на творец.

Макар на този етап детските книги да нямат числен превес в тиражните реализации на художничката, досегашните ù постижения будят възхищение. Тя започва да осмисля пространствените аспекти на книжното тяло още като студентка. В неиздаваната си дипломна работа „Тихо“ по текст на Борис Христов Яна Левиева разработва проект за нетрадиционно книжно тяло тип кодекс с допълнително изрязани страници от един изходен формат. Интересно е решението ù да онагледява стихове от по два реда, композирани на бял фон в горната част на лявата страница с илюстрация върху пропорционално умалена дясна. На гърба на тази илюстрация следват нова двойка редове, а на следващата, отново умалена в същото съотношение страница — илюстрация към стиха отляво. Така, разглеждайки една по една придружените с рисунки комбинации от въпроси и отговори, детето в крайна сметка получава целия пасаж от текста, след обръщане и на последното, най-малко по размер изображение. Друга забавна идея, съобразена с текстовото съдържание, е опитът на Яна Левиева да изпише въпросите с почерк, наподобяващ детския, в контраст с типографски представените отговори. За заглавието на корицата отново е използван текст, изписан сякаш по детски, но импрегниран — визуализация на името на стихотворението — „Тихо“. Илюстрациите са изградени на принципа на колажа и обогатени с рисунъчни елементи в смесена техника. По излъчване са близки до цветната литография. Макетът е скрепен телово.

Един от първите реализирани проекти за деца, в който Яна Левиева нарушава кодексовата книжна структура е „5 за 4“. В скрепеното със спирала издание са включени отделни по-малки по формат страници. В „Ние Мушмороците“ щанци на първа и четвърта корица осигуряват постоянен контакт между книжното тяло и средата, а в „Приказка заНил, Паган и Бияйна“ нагъната вложка се превръща, след разгъване, в географска карта. В тези свои проекти художничката съзнателно нарушава традиционния пространствен силует на изданията, но го прави съвсем пестеливо. Яна Левиева споделя, че е убедена в това, че за едно дете е важно книжното пространство да предоставя провокации и изненади, но се съобразява и с това изданията, над които работи, да останат достъпни за българския пазар.

В този контекст, в „Опако дете“, художничката решава да предизвика към участие малкия читател с активизиращо предложение в традицията на Бруно Мунари. С помощта на текста, тя го подтиква да изреже с ножица част от страницата така, че да оформи от нея врата и по този начин само да наруши иначе традиционния книжен силует. Този проект е любопитен и с оригиналното решение на дизайнерката да смеси илюстрациите си с рисунки на своята седемгодишна дъщеря. Тази симбиоза има основно значение за графичното излъчване на „Опако дете“.

През 2006 г. книгата получава наградата на Министерството на културата. Друго реализирано пространствено издание с дизайн и илюстрации на Яна Левиева е „Ако искаш вярвай“. На дясната страница във всеки от разтворите на голямоформатното книжно тяло има по един прегънат ръкав. Повдигането му среща малкия читател с изненада, която в текста е наречена „десертче“ — допълване или подмяна на част от изобразеното в съответния разтвор. Снежният човек се превръща в снежинка, която аха-аха да падне върху лицето на момченцето; Мима и Маца разменят ролите си на момиченце и котка, а Дядо Коледа оставя чашата си със сламка върху масата, за да се здрависа с Баба Марта. Този модел се задава още от меката корица. Отпред сгъвката оформя своеобразен обърнат навън маншет, под който страшният вълк се оказва просто едно мило мишле. Илюстрациите на Яна Левиева носят и тук своя артистичен дух и съвременна естетика. Изящната пастелна цветност на книжното тяло контрастира приятно с топло-жълтата корица, а пространственият елемент провокира вълнение от предвкусването на изненадата. Художничката бива оценена по достойнство и за тази своя нетрадиционната книжна изява. Дизайнът на „Ако искаш вярвай“ получи наградата „Христо Г. Данов“ за детско издание през пролетта на 2007 г.

Едно от последните издания за деца с илюстрации от Яна Левиева е „Весела чета с боси крачета“. Малоформатното издание с квадратен формат е изящно и ефирно, колкото заради използването на паус в книжното тяло и корицата, толкова и заради нежната моливна рисунка. Меката, приятна типография в тъмносиво е обогатена с акценти — препинателните знаци се открояват в черно или цвят. А омазаните с боя детски пръстчета и техните следи създават неповторима атмосфера и провокират всеки палавник, независимо от броя на годините му.

 

 
28.07.2011.
Автор: Капка Кънева
0 Коментари
Таг :

Практика, Дизайн, Интервюта

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар