Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Цветан Илиев



Цветан Илиев (Цеко) е роден на 27 юни 1947 г. в София. Понастоящем е доцент по графичен дизайн в катедра „Индустриален дизайн“ на Техническия университет в София. Завършил е Художествената гимназия и Художествената академия в София, специалност „Илюстрация и художествено оформление на книгата“ при проф. Чуклев, но открива себе си именно в приложната графика. През 1974 г. започва работа като графичен дизайнер в Централния институт за промишлена естетика в София, където остава до 1990 г. Участвал е в почти всички общи художествени изложби на приложната графика, организирани от Съюза на българските художници в периода 1972–1990 г., и е носител на множество награди за дизайн, сред които награда от Международното биенале на приложната графика в Любляна.

Като график и дизайнер Цветан Илиев е силно изявен в сферата на визуалната комуникация. Той е автор на едни от най-емблематичните за България пиктографични системи от 80-те години; проектирал е и продължава да твори предимно в областта на лого дизайна и фирмения стил. Сред по-известните му запазени знаци са използваните и днес лого и логотип на хотел „Родина“ в София и системата за визуална комуникация на НДК; както и останалите във времето пиктографична система, разработена за кандидатурата на България за домакин на зимните олимпийски игри през 1992 г.; проектът му за визуална комуникация на софийското метро и много други. Работите му впечатляват със стабилния графичен баланс на елементите, изграден на базата на добре намерени и показани вътрешни структурни връзки. В повечето случаи с категоричен графичен език фиксира по недвусмислен начин комуникационната идея в еквивалентен визуален образ1.

Както обективно се изразява за него проф. Иван Газдов: „За Цветан Илиев не съществува графичен вид, който може да го смути. С присъщото му вникване в нещата той като че ли намира вътрешните структурни връзки на обекта, за който работи, и с най-подходящи визуални графични средства защитава всяка задача. Стабилността му като художник се проявява в система от знаци, където яснотата преминава като нишка през целия многообразен изобразителен материал. Да се направи птица, животно и човек в единна графичност е световно постижение, в което той успява“2.

Моето лично впечатление от Цветан Илиев е, че независимо от дългия си и богат творчески път, днес той
продължава да гледа на всяка следваща задача като на ново предизвикателство, в което му предстои да докаже силата на своето кредо, че „всеки знак е иновация“.

Каква част и какво място заема лого дизайнът във Вашето творчество?

Определено съществено място. Това е областта, която ми стана най-интересна, в която намерих себе си, така да се каже. В нея успях и все още успявам да разгърна най-силно своя потенциал още след завършване на Академията. Тогава виждах себе си като типичен художник с четки и палитра в ръка, но после попаднах в Института за промишлена естетика и започнах да получавам предимно поръчки за запазени знаци, артикулни надписи и функционална графика. Харесваше ми и индустриалният дизайн, който в онези години имаше нужда от професионнално графично отношение.

Споделяте ли мнението, че логото е най-изчистената форма в графичния дизайн?

Графичният стил, разработван през 70-те и 80-те години в България, обединява това, което днес разбираме под „лого дизайн“. В него се включваха функционалната графика, артикулните и търговските надписи, запазените знаци. Лого дизайнът според мен е обобщаващо понятие, което днес е добило гражданственост, но иначе съдържа в себе си както логотипа (текста), така и символа (знака). Според мен най-адекватният български термин за лого е „запазена марка“. Несъмнено това е една изчистена форма, която представлява голямо предизвикателство за нейния автор и изисква изключително синтезиране на мисълта.

Когато работехте в Центъра за промишлена естетика, имахте ли възможност да сравнявате собствените си постижения със световните образци от дизайна на лого и съществуваше ли по това време негативната практика, на която сме свидетели днес, да се заимстват идеи от други автори?

Центърът за промишлена естетика разполагаше с голяма библиотека, абонирана за всички престижни издания по дизайн като „Design journal“, „Industrial design“, „Graphis“ и др., и така получавахме наистина голяма по обем информация на световно ниво. Що се отнася до заимстването на идеи, факт е, че в лого дизайна вероятността да се повтори нещо правено е голяма, затова именно и тогава, и сега е много важно да сме добре информирани.

Имаше ли тогава някакви технически изисквания или „правила“ при проектирането на запазени знаци, или
имахте пълна творческа свобода? Какви бяха критериите при одобряването на едно лого?

По отношение на творческата свобода – мисля, че тя е израз на личните, вътрешни критерии на всеки творец. Аз съм на мнение, че човек може да се чувства свободен и в условия на диктатура, и обратното – да се чувства ограничен в демократична държава. Израз на моята лична свобода е фактът, че по време на социалистическия режим в България винаги съм се стремял да избягвам политическите поръчки, като визуалната идентичност на конгресите на БКП например, и никога не съм влагал политически елемент в проектите си. Дори звездата в пиктографичната система за Спартакиадата на ЦСКА разглеждам само като естетическа форма и обединяващ елемент, независимо че е била и символ на партията.

А що се отнася до изискванията или „правилата“, както ги наричате – те се налагаха от дизайнерски съвети,
съставени само от професионалисти, които следяха основно за естетическите и художествени достойнства
на предлаганите проекти. Това беше политика на държавно ниво и точно затова мисля, че и нивото на запазените марки в България по онова време беше много високо.

Като художник с богат опит при проектирането на пиктографични системи, можете ли да ни кажете какви са спецификите в тази област от лого дизайна?

Аз възприемам дизайна на лого като една цялостна система за визуална комуникация, която може да включва в себе си различни знаци, символи или пиктограми. По отношение именно на пиктограмите едно лого може да представлява не просто семантично визуализиране, а адаптацията на един знак към цялостна авторска система. Пиктографичният език е едно универсално средство за невербално общуване. Чрез него смисълът се възприема асоциативно и затова графичният му израз трябва да е пределно чист и ясен като послание. При проектирането на пиктографични системи най-важно е въднъж да се измисли концепцията,
например стилистиката на човешката фигура, към която впоследствие се добавят допълнителни елементи, с които се дообяснява посланието. Графичното обединение се постига благодарение на растерната мрежа, в която се работи и в която всички елементи трябва да заемат точното си място. Характерно за пиктограмите е и това, че имат отворен характер — веднъж измислена концепцията, към нея впоследствие трябва да могат да се добавят още знаци според нуждите на заданието. Така например през 1977 г. заедно със съпругата ми Марлена Илиева изградихме концепция за пиктографична система за нуждите на туризма в България, която допълвахме повече от 10 години, за което време проектирахме над 200 пиктограми.

Как, според Вас, се развива във времето дизайнът на лого и какво е Вашето мнение за съвременните образци в тази област?

По отношение на съвременните тенденции в лого дизайна смятам, че съществуват така наречените „моди“,
които се определят от и следват вкуса на времето. Такива са например някои лога, които използват свободната четка или наподобяват като стилистика уличните графити. Такива лога приемам с адмирации, но мисля, че имат временен характер и бързо се износват морално. Като пример бих посочил логото на младежката програма на Mtel „Loop“, което все още е много модерно. Друга тенденция, която съм забелязал по отношение на шрифтовете, които се използват в лого дизайна, е навлизането през последните години на един блоков шрифт, който сам по себе си носи много силен експресивен заряд, характерен за епохата му, но също има преходен характер. Аз не отричам такъв тип лога, напротив – адмирирам ги, но отчитам тяхната преходност. Творческите форми, които носят белега на своята идентичност и светоусещане са стойностните неща, които всъщност са непреходни.

Какво мислите за днешните конкурси за лого и критериите им за оценяване?

Мисля, че днешните конкурси не си изпълняват функцията и че е нужен нов механизъм, за да бъдат те ефективни. Навремето критериите бяха ясни, а журито се състоеше само от професионалисти. Днес резултатите най-често зависят от поръчителите, които нямат художествено образование, и затова често конкурсите се печелят от никому неизвестни дизайнери. Но в това само по себе си няма нищо лошо, защото те са необременени и много често дават по-интересни и освободени предложения.

Кое, според Вас, прави едно лого наистина успешно и запомнящо се?

За да се запомни едно лого, в него трябва да е закодирана много информация, трябва да има находка, или да има силно оригинална идея – независимо от начина, по който е постигнато това. Ето, да вземем за пример логото на Омбудсмана на България, което правих преди няколко години. На пръв поглед се вижда само една питанка, защото човек отива там с въпрос; затова има и човек, и въпросителен знак, и символа за информация, и стилизиран чадър като асоциация на защитата, която предлага тази институция. По този начин в три прости елемента и два цвята на практика човек получава толкова много закодирана информация! Когато едно лого не е изградено от конкретни елементи, а е по-скоро асоциативно, несъмнено има заявка за по-дълъг живот и по-трудно би остаряло морално. На практика всеки знак е иновация.

Материала подготви Захарина Петрова,
докторант в катедра „Книга и печатна графика“, НХА


1 „Графичен дизайн – проблеми на теорията и практиката“, Централен институт за промишлена естетика, София, 1985 г.
2 Газдов, И., „Мисли. Знаци. Култура“, списание „Промишлена естетика. Декоративно изкуство“, брой 3, 1988 г.

 
30.08.2011.
Автор: Pro GR
1 Коментари
Таг :

Практика, Дизайн

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Коментари1Добави коментар

  • Ralev21.11.2011 00.02ч.

    Би било чудесно ако има повече статии за лого дизайн и повече интервюта с хора от ЦИПЕ :) Чудесни са тези интервюта с Китанов и Илиев!

Добави коментар