Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Тоня Горанова



… когато има любов, няма опит, рутинност, сръчност. Всяка работа е нова за мен. Интересно ми е, нямам търпение да почна, но и някак си ме е страх! Мотая се — изчиствам идеално, сортирам винтчетата си, чета смачкани парчета вестници отпреди 5 години, докато в един момент усетя, че „Сега...!“. Зарязвам всичко, почвам да рисувам и попадам в прекрасен свят, от който не ми се излиза. Благодарна съм, че съм се родила с този късмет да мога да изпитвам това щастие, което може да се сравнява само с обичта, любовта, приятелството.

Обичам илюстрациите на Тоня Горанова много преди да по­знавам самата нея. Няма да забравя първата среща с ней­ните „Патиланци“ — дотогава такива илюстрации не бях виждала. И макар че бях на възраст, в която понятия като „композиция“ и „организация на изобразителното прос­транство“ не означаваха много за мен, не можех да не се чудя на свободно пръснатите из полето на разтвора или, напротив, скупчени в единия му край, в опасна близост до ръба на страницата, весели герои. Особено впечатление ми направи поведението на една шейна. За нея художничка­та обясняваше с шеговит и палав, подобен на ученически почерк да я търсим на една от по-задните страници. От­гърнах — наистина беше отхвръкнала там! Тогава си казах: „Каква невероятна професия! Значи един художник на книги може да прави в рисунките си наистина каквото поиска!“

Години по-късно Тоня се съгласява да говорим „сериозно“ за работата на художника в книгата. Тъй като живее там, където ù е най-хубаво и уютно да рисува (това е обикнове­но едно китно самоковско село, друг път — къщата на бай Стефан журналиста, в Синеморец, или пък някъде другаде по света), се разбираме, че ще отговори на въпросите ми по електронната поща. Темата е важна за нея, затова отговорите пристигат още на следващия ден. А и за да може да иде по-скоро на двора, при картините си. Тия дни интернетът се губи, та не е съвсем сигурна какво е успя­ла да ми изпрати и какво — не. Остава уговорката да се търсим по телефоните, пък дано има обхват. Всъщност, повечето неща са се прикачили. Е, няма я портретната ù снимка, но вместо нея получавам прекрасен макрокадър на джанка — като излязла изпод четката на някой от мал­ките холандци. Тоня много обичала този плод.

Във файла с биографията и пише: „Родена през 1949 г. в София, България. Завършила Националната художестве­на академия през 1975 г. Работи като живописец, илюс­тратор и график. Илюстрирала е изцяло над 170 издания. Сътрудничи на български, японски, английски, немски и американски издателства. Участва в международни бие­налета и експозиции в Братислава, Бърно, Болоня, както и в общи художествени изложби във Франция, Италия, Испа­ния, Португалия, САЩ, Германия, Русия, Румъния, Сърбия.“ Списъкът завършва с многоточие, следва поредица от национални и международни отличия, сред които награда­та „Борис Ангелушев“ от 1988 г., призът от Панаира на книгата в Лайпциг от 1986 г., двете номинации за между­народната награда „Андерсен“ (1994 г. и 1996г.) и почет­ното вписване в листата на най-добрите илюстратори на IBBY. В имейла Тоня се извинява, че скоро не я е допълва­ла. В опит да ме улесни пояснява, че в последните години немските ù издатели я информирали, че книгите ù попа­дали в различни класации за най-добра книга на годината там. Не помни къде, нито коя точно книга, сигурна е само за първия път, когато ù съобщили, защото било за първи път – в класацията на Радио Бремен за 10 най-добри книги за 2003 г. Но не знае дали това изобщо ми е необходимо като информация…

И в крайна сметка, какво повече? Нали още в самото начало стана ясно, че ще говорим за илюстраторската работа като радост и любов.

Как се случи така, че да се насочиш към професията художник на книги?

Не съм мислила да ставам художник. Играех доста, но пове­чето време рисувах. Майка ми, забелязала това, ме попита: „Искаш ли да учиш в гимназия, където главно ще рисувате?“ „Ама, да, страхотно!“ И така тръгна. Винаги съм обичала да чета и да рисувам разни истории. Майка ми беше редактор в издателство, вкъщи имаше купища книги — с това се живееше, за това се говореше. Естествено стана.

Смяташ ли, че за илюстратора е наистина важно да познава добре литературното съдържание, на което дава облик, или го възприемаш единствено като повод да се сътвори един визуален спектакъл за читателя?

Ако си наистина илюстратор по душа и обичаш книгите, е естествено да прочетеш, да усетиш конкретната книга и да я нарисуваш, разбира се, със своето усещане и чувствителност. Когато не чувствам книгата близка, не приемам работата. Експериментите, в които се съби­рат писател и художник, които нямат нищо общо, са скуч­ни, макар че е прието да бъдат наричани „интересни“.

В процеса на работа някои проекти придобиват особено значение за създателите си. Кои свои реализации чувс­тваш като по-специално индивидуално постижение?

Всяка книга, която рисувам, е за мен удоволствие. Така че книгите за мен са късове различно, прекрасно прекарано време и спомени, често свързани с близки хора. Не мога да ги определям като постижения.

Като значение обаче може би учебниците, над които съм работила, се отделят, защото те отиват при по­вече деца и им влияят неусетно. Тях рисувах с такова ог­ромно удоволствие, че съм сигурна, че илюстрациите ми станаха едни от най-добрите, които съм правила. Беше хубав период в живота ми.

Кое е най-ценното, лично за теб, професионално при­знание, получено досега?

Имам много награди у нас, включително и най-престижни­те. В чужбина получих признания и награди, които не съм очаквала, не съм и мечтала – за такива неща не мечтая. Благодарна съм, наистина!

Но има едни случки, които са особено приятни и по-специални. Например, на брега на реката се заговарям с едно хлапе – симпатично, щуро, окаляно, защото по брега имаше кал. И между другото го питам от какъв учебник учи по нещо си – нали си обичам учебниците. То отгова­ря: „От един учебник с едни смешни жаби, дето пеят ей така – имитира ми рисунката – и едно някакво животно с ушички, дето…“ И разказва надълго смешките с животно­то, които съм измисляла и рисувала. И докато разказва, се оказва, че ми разказва и това, дето е трябвало да научи. Значи съм си свършила прекрасно работата!

Целия текст можете да прочетете в печатното издание.

 
28.11.2011.
Автор: Pro GR
1 Коментари
Таг :

Дизайн

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Коментари1Добави коментар

  • Рали08.07.2012 15.37ч.

    Здравейте, прочетох интервюто с прекрасната художничка Тоня Горанова, аз също съм отраснала с нейните приказни илюстрации в учебниците по музика, които ме пренасяха в друг чуден и различен свят толкова трогателни изпълнени с цветове и настроение създаващи уют и топли чувства. Аз също съм завършила художествена академия специалност илюстрация и много бих се радвала ако ми помогнете да се свържа с г-жа Горанова, не мога да открия никъде e-mail адрес или друг контакт за връзка с нея. Благодаря предварително, желая Ви успешен и усмихнат ден!

Добави коментар