Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Проф. Димитър Тасев



Този път рубриката „Българската школа в графичния дизайн“ ще ви срещне с творчеството на проф. Димитър Тасев – художник, който макар да има опит в почти всички отрасли на приложната графика и пространствения дизайн, дефинира себе си еднозначно като плакатист. Повод за разговора ни стана голямата му юбилейна изложба в галерия „1908“, наречена „ПЛАКАТАСЕВ: 50 години плакатисване“.

Биография: Димитър Тасев е роден през 1937 г. в София. През 1964 г. завършва Националната художествена академия, специалност „Плакат“, в курса на проф. Александър Поплилов, и започва да работи като плакатист в Народния театър за младежта. От 1966 г. насетне участва във всички национални изложби на приложната графика. Реализира поредица от самостоятелни изложби в България и Германия, участва и в колективни изяви на приложни графици в Будапеща, Рим, Осло, Ню Йорк и Аман. Редовно представя свои творби на международните биеналета на плаката във Варшава, Лахти и Монс. Многократно проектира български национални експозиции в Лайпциг, Берлин, Познан, Виена, Брюксел, Москва, Стокхолм, Лагос, Дамаск, Милано, Торино и др. Творби на Димитър Тасев са публикувани в сборници като Graphis, Neue Werbung и NOVUM Gebrauhsgraphic. У нас са отпечатвани и негови текстови разработки по проблеми на графичния дизайн. През 1983 г. става доцент, а 10 години по-късно и професор в НХА. През 1984 г. е удостоен със званието „Заслужил художник“. Сред отличията, които е получавал, са наградата „Александър Жендов“, орден „Кирил и Методий“ първа степен, Първа награда от Триеналето на плаката, наградите на съюзите на театралните, музикалните творци и българските архитекти, годишната награда на СБХ и наградата на Световната организация за детски театър „АСИТЕЖ“. Проф. Тасев е почетен член на ADC Bulgaria, а негови плакати са собственост на музеи на плаката в Полша и САЩ.

Проф. Тасев, как се насочихте към професията „приложен график“?

Завършил съм техническо училище, машиностроене. Баща ми много настояваше да стана инженер, но мен това не ме влечеше. Четиринайсетгодишен се включих в колектива „Маяковски“ – младежко обединение, което се състоеше от различни групи – нещо като школа за изкуства. Имаше певчески хор, художници, музиканти, естраден състав, драмсъстав... Хем учех, хем рисувах, но още тогава знаех, че искам да стана художник. По онова време се правеха много плакати, това изкуство процъфтяваше, а специалността „Плакат“ в Художествената академия я развиваше Александър Поплилов. Давах мило и драго да стана негов ученик. След казармата кандидатствах и ме приеха от раз. Попаднах в хубав курс, с колегите ми рисувахме много и с желание. Когато завърших, започнах да търся работа – правих корици на книги, приемах различни поръчки... Докато в един момент попаднах в Младежкия театър. Там работих като художник цели двайсет години и може да се каже, че така стъпих на „черджето на плакатистите“.

Кое е най-ценното, лично за Вас, професионално признание, получено досега?

О, това е труден въпрос. Наистина, човек е суетен и високите оценки за работата му го радват – ако не бяхме суетни, вероятно изобщо нямаше да се занимаваме с творческа дейност… Може би такова признание за мен беше, когато получих наградата на СБХ „Александър Жендов“ за плакат. Това сякаш потвърди смисъла от моите усилия. Особено удовлетворен се почувствах и когато подредих своя самостоятелна изложба в българския културен институт в тогавашния Източен Берлин. Тя впоследствие гостува и в други градове на Германия, стигна и до Западен Берлин. Един от журналистите, посетили експозицията, сподели с мен своето възхищение от плакатите ми. Това ме направи много щастлив.

Въпрос на дарба ли е усетът към вица в плаката и дали това предразположение може да бъде развивано?

Най-важна е дарбата – по-важно от това няма. Познавам художници, които общуват трудно, не умеят да се изразяват с думи и въпреки това контактът с тях е ценен, защото са големи творци. Все пак според мен за един плакатист е най-добре да бъде и талантлив, и интелигентен, защото плакатното изкуство е нещо повече от обикновено наподобяване на натурата. Плакатът трябва да бъде осмислен от горе до долу – създаването му изисква разнородни познания, висока обща култура, ерудиция.

Изявявате се както в равнината, така и в пространството. Каква взаимовръзка откривате между продуктите на графичния дизайн и проектираната от художник среда?

Като цяло става въпрос за едно и също като процес на работа. Когато държиш в ръце един продукт на печатната графика обаче, ти го държиш на 30–40 см от очите си. Можеш да си позволиш да го наситиш с фини букви и нюанси. А когато пътуваш по магистралата и забележиш един билборд в пространството, дистанцията, от която го възприемаш, е съвсем различна. Затова и визуалните изисквания към елементите от средата са различни. Плакатът е синтез на рисунка, композиция, цвят… Но пространственият дизайн не може без графиката. Не може да има плоскости и обеми сами по себе си, визуалната графична информация е неотменима част от тях. Навсякъде се борави с графични образи. Средата не може без нас – шрифтаджиите, емблемаджиите и плакатаджиите. Някои дори смятат, че езикът би могъл изцяло да бъде заменен от комуникативни системи от типа на пиктограмите и графичните знаци.

Целия текст можете да прочетете в печатното издание.

Статията е публикувана в брой 1 / 2010.

 
23.08.2011.
Автор: Pro GR
0 Коментари
Таг :

Практика, Дизайн

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар