Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Ико Танака, Казумаса Нагаи, Шигео Фукуда



На 25 октомври 2011 година в галерията на СБХ „Райко Алексиев“ бе открита изложбата „Велики майстори на плаката от Япония“, която е изключително събитие за колегите, изкушени от света на плаката и дизайна. Графичният подвиг на тримата художници съвсем не изчерпва посоките и разнообразието на това изкуство в Страната на изгряващото слънце, както и на свръхестетския плакат. Изложените творби са една умела и представителна селекция, която е силно препоръчителна за вашия вкус.

Ико Танака (1930–2002). Плакатът, изтъкан от нишките на традицията

Ико Танака е ярък пример за способността на японците да оживяват и осъвременяват вековната традиция. Гледайки плакатите на родения през 1930 г. художник, няма как да не направим асоциация с класическите творби от „Укийо-е“ (художествена школа от XVII–XIX в.) на Хокусай, Утамаро и Кийонобу. Няколко века по-късно нишките на тази графична традиция, повлияла сериозно върху първите крачки на френския афиш, изплитат една качествено нова тъкан на съвременното плакатно изкуство. Тази канава е силно разпознаваема не само заради елементите, които я изграждат. Един от тях е преклонението пред йероглифа като свещен знак, който свързва във времето идеите на поети, философи и художници с тези на съвременния японец. Метафората в случая може да се схване и като биографичен факт, тъй като в началото на кариерата си Ико Танака е работил като текстилен дизайнер в „Канегафучи Спининг Ко“. Наред с далекоизточната йероглифна система също толкова важно в неговите творби е изображението – дотолкова опростено и стилизирано, че се превръща в есенция на изобразяваното, на идеята за него. Портретите в плакатите на Танака са пример за графичен минимализъм от най-чист вид. Независимо дали са изградени изцяло на геометричен принцип, или с лека рисунъчна добавка, тези лица на японската култура гостоприемно ни разкриват един твърде далечен не само в географски смисъл свят. Благодарение на деликатното чувство за мярка, в творбите са запазени само основни елементи на костюма, прическата, а някъде и част от аксесоар. Плакатите са изградени с пестеливи изразни средства. Контурите почти липсват, те отстъпват място на декоративните петна, съчетани в интензивни цветови хармонии, в които доминира черното. Силно опростените обекти почти разтварят разпознаваемите си очертания и за миг дори докосват абстракцията. А преливането от конкретен образ в абстракция е процес, познат още в Древна Япония, която претворява знанията и усещанията си за света чрез системата на йероглифите-логограми. Това двупосочно преминаване е и визитната картичка на Ико Танака. Успехът на тази формула Пол Дейвис (американски плакатист, роден през 1938 г.) обяснява така: „Той беше майстор на изкуството на японската калиграфия и експерт в западната типография, което го направи уникален сред колегите му.“ Бихме ли могли да не се съгласим?

Казумаса Нагаи (р. 1929). Плакатът като хармония

Ако проследим хронологично творчеството на Нагаи, би било логично да поставим вододел между два основни периода в него. Тъй като обаче това е работа на изкуствоведите, ще поздравим с лек поклон плакатите от първия, „геометричния“ период на художника и ще преминем напред във времето, където откриваме една голяма тема. Тя е емблематична както за Нагаи, така и за японското изкуство като цяло – природата и мястото на човека в нея.

Плакатите от екологичната серия на Казумаса Нагаи представляват странни и много изискани в графично отношение изображения на животни – екзотични, познати, застрашени. В стилистиката на тези изображения се съчетават натурната им красота и искрената, почти наивистична рисунка, стигаща до примитивизъм. Той, от своя страна, е търсен и много важен ефект. Елегантните линии, комбинирани с петна, напомнят ту анималистичните рисунки на аборигените, ту непреднамерената следа от детска ръка. Тези творби са призив за запазване на отколешната връзка и зависимост между човека и останалия свят. Те напомнят, че тази връзка е нужно да бъде осмислена по нов начин в света на градската джунгла, която поглъща природната. „Зелените плакати“ на Нагаи са идеален пример за „чисто изкуство“ със социална, некомерсиална цел. Силно охудожествените и стилизирани до знак животни гледат зрителя буквално с човешки очи, в които четем молба. Текстовете Save (Спаси ме) или I’m Here (Тук съм) демонстрират японската лаконичност и аскеза без излишен патос и многословие. Те регистрират факти и също като самите плакати напомнят, че дивият свят е още тук – въпреки всичко, и се нуждае от нашата защита. Често пъти тази деликатна артистична намеса прилича на звънче, чийто звук се извисява над вибрацията на хиляди камбани.

Шигео Фукуда (1932–2009). Плакатът като детска игра

За Фукуда е изписано толкова много, че всяка следваща статия рискува да повтори познати факти, да цитира познати произведения и в крайна сметка да досади на читателя. Възможностите за анализи върху неговите творби са практически неизчерпаеми, също както играта с формата в тях.

Превръщанията на обектите в работите на Фукуда до голяма степен развиват принципите на графичните метаморфози в творчеството на нидерландеца Морис Ешер. Стъпвайки на раменете на този колос, японецът дава широта на погледа си за парадоксалния свят на преливанията от форма във форма, за „сбърканата“ перспектива и „кръстосани“ измерения. Сюжетите в плакатите на Шигео Фукуда оплитат безкрайно кълбо от контрапункти. В тях се противопоставят мъжко-женско, обем и плоскост, банално и въображаемо. Понякога тези запомнящи се визуални каламбури са предназначени за творби с пацифистка насоченост, друг път са с рекламна цел. Нерядко виртуозните жонглирания с образите нямат конкретна отправна точка и служат повече като че ли за трениране на въображението на автора и поднасяне на удоволствие за зрителя.

Когато творчеството на Фукуда се пренасити с флиртовете на черно-бели силуети, които се допълват взаимно или създават нещо трето, то преминава отвъд плоскостта, в триизмерното. Скулптурните опити на художника са разгръщане на „плакатния виц“ в третото измерение. „Харли Дейвидсън“, „Пианото“, „Кораб“ са визуални находки, които изскачат от плоскостта на плаката като от кутия с пружина. Изненадата в тях е твърде необичайна, за да бъдат причислени към някой от двата жанра – плакат или скулптура. Те се намират в златната среда на шигеовското остроумие, което не робува на стил или задължително почерк, а има за цел да разклати вярата ви в тривиалното.

Големият Пол Ранд (американски графичен дизайнер, 1914–1996) казва за приятеля си Шигео Фукуда: „Едно игриво сърце не се нуждае от преводач.“ Но такъв е езикът не само на Фукуда, а и на останалите му японски колеги. Те издигат графични върхове, които за нас, зрителите, са лесни за изкачване благодарение на елементите, от които са създадени – образите, типографията, колорита. Заедно те постигат внушението на художествената творба, което надминава ограниченията на езика.

Статията е публикувана в брой 6 / 2012.

 
18.12.2012.
Автор: Дамян Дамянов
0 Коментари
Таг :

Практика, Новини

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар