Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Дизайнът на марки



Интервю с Борил Караиванов

Като страна с традиции в областта на лого дизайна, смятате ли, че има приемс­твеност между днешното поколение български дизайнери на лого и художниците от времето и ранга на Стефан Кънчев?

Не, не мисля. Причината за това е в поява­та на компютъра, който замени традици­онните инструменти за работа. Получи се нещо като конфликт, при който художници­те от близкото минало, които бяха и наши преподаватели, първоначално не приеха дигиталните инструменти. Някои от тях дори открито се обявиха против. Отчасти причина бе и фактът, че именно компютъ­рът отвори вратите на хора без необходи­мата професионална подготовка да навля­зат в областта на дизайна. По този начин се получи своеобразен вакуум от около 20 години, който попречи на приемственос­тта между поколенията. Ако проследите развитието на специализираната терми­нология през последните години, ще види­те ясно доказателство за това. Старото поколение се самоопределя като художници, а резултатът от работата си — като из­куство, докато младото поколение – съот­ветно като дизайнери и бизнес.

Какво, според Вас, прави логото „соци­ален феномен“ в днешната действител­ност и смятате ли, че то има функция на социално отговорен посредник между неговия автор и обществото?

Марката (логото) не е нищо повече от гра­фичен израз на човешките намерения и на­чина, по който те се възприемат от обще­ството. Веднъж популяризирана, марката започва да живее свой собствен живот и много често може да се окаже, че авторът не е подозирал какъв ще бъде нейният соци­ален отзвук. Нека дам пример:

През 1863 г. се поставя началото на „Международното движение на червения кръст“. Малко хора знаят, че емблемата му е заимствана от герба на Швейцария, като са разменени цветовете на фона и кръста. Причината за това е, че инициатор на дви­жението е пацифистът Жан Анри Дюнант, който е швейцарец по националност. В съ­щото време кръстът се възприема като еднозначен символ на християнството и през 1929 г., вследствие на силния натиск на мюсюлманските държави-членки, като алтернатива е приет червеният полуме­сец. Това довежда до прецедент, вслед ствие на който през следващите години се появяват „Червеният лъв“ за Иран, „Чер­вената звезда на Давид“ за Израел и други. Идентичността на движението е застра­шена и на 8 декември 2005 година е избран нов символ – „Червеният кристал“. Ето как намеренията на основателите на движени­ето за емблема, символизираща обединени­ето на държавите по света, става причина за тяхното разделение.

Като продължение на предния въпрос – чие, според Вас, е логото – на художника, на възложителя или на потребителите на продукта или услугата, които е пред­назначено да визуализира?

На този въпрос не може да се отговори ед­нозначно. Всеки от изброените има своята ключова роля в успеха на марката. Има мно­жество примери за успешни марки, които са се наложили благодарение на усилията на възложителя. Ябълката на Apple е един от примерите за това. Неведнъж Стийв Джобс е споменавал колко много пари е струвало на компанията налагането на символ, който е необичаен за електроника. В същото време има марки, които са ос­танали в съзнанието ни именно благодаре­ние на графиката, предложена от техните дизайнери. Кръгът от чайки на комплекса Слънчев бряг по дизайн на Стефан Кънчев е чудесен пример за това. И накрая, има много лога, които са се наложили именно поради доверието, което потребителите на продукта или услугата са им гласува­ли. Марката на Coca-Cola е един такъв при­мер, който се цитира в учебниците по мар­кетинг. Въпреки това историята доказва, че за да има успех дадена марка, в голяма степен възложителят, авторът и потре­бителят трябва да се допълват.

Предвид „компютърната ера“, в която живеем – смятате ли, че графичният софтуер създава предпоставки за уни­фициране на дизайна, и възможно ли е той да лиши съвременните образци на лого от уникалност и разпознаваемост?

Със сигурност развитието на инстру­ментариума и изразните средства оста­вя своя отпечатък върху графиката във времето. Това е очевидно и историята на изкуството го доказва. От друга страна характерът на творческия процес не се е променил съществено. Всеки автор се нуждае от конкурентна среда, която да го стимулира. И ако преди векове е било необ­ходимо да пътуваш до Флоренция, за да се запознаеш с добрите примери в изкуство­то, то сега е достатъчно да се поровиш в интернет. И в двата случая обаче оста­ва задачата да се интерпретира средата по начин, който да те отличи от остана­лите. Интернет като средство за инфор­мация може да бъде от огромна полза, но в същото време е в състояние и да задуши вътрешния глас на художника. Както и за много други неща, е в сила максимата, че разликата между отровата и лекарството е в дозата.

Какво, според Вас, отличава традицион­ното лого от все по-актуалното напос­ледък лого за уеб и каква е ролята на уеб пространството за развитието на лого дизайна у нас и по света?

Уеб средата позволи марките (логата) да бъдат пълноцветни, без да се съобразяват с възможните рискове при печат. В днешно време и печатната индустрия претърпява еволюция, която в голяма степен се отра­зява на крайния резултат. Печатането на CMYK днес е масово и трудно може да се открие място, където да се отпечата ви­зитка с два или три цвята, без да бъдат растеризирани. В същото време уеб пред­ложи еднаква RGB среда за всички и това направи марките по-цветни. От друга страна уеб средата отново напомни на ав­торите на марки, че графиката им трябва да бъде проста, по начин, който да позволи намаляване. Често се налага уеб марките да се използват като иконки, където раз­мерът им обикновено варира от 16×16 px до 48×48 px. Това е особено актуално днес с развитието на графичния интерфейс за мобилни апарати.

Целия текст можете да прочетете в печатното издание.

 
01.12.2011.
Автор: Pro GR
0 Коментари
Таг :

Дизайн, Интервюта

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар